Индийският национален футболен отбор "Пата Чакра" (Патрулният колесник) е пряк наследник на отбора "Моун Батън" от 1948, чийто "баща" е майор Артур Джефри Хили. Още същата година Индия прави дебют на Олимпийските Игри. До 1954 се споменава като "Индия Футбол Асосиейшън", а след това за кратко е "Индиан Старс".
Индия е един от основателите на Азиатската Футболна Конфедерация (AFC) и два пъти печели този турнир, през 1962 и 1964 година. Голяма част от тези успехи се дължат на капитана Чарлс Коррея, вратаря Петер Брок и други. Два пъти Индия заема и второ място, през 1956 и 1968 година, а още три пъти е на трето място.
Най-доброто представяне на националния отбор е през 1956 година, когато достига полуфиналите и завършва на общо четвърто място. Постижението в Мелбърн остава и до днес рекордно. През 1960 отново се класира за Олимпийските игри в Рим, като завършва на девето място. През 1964 година се представя най-силно на Азиатската купа, като достига до финала срещу домакина Израел. Дълги години този финал оставаше най-големия успех за Индия, но през 2007 е подобрен с победата над Бангладеш със 4:1.
По време на Азиатската купа, Индия традиционно е в първата шестица, като има трето място, достигнато през 1970 година в Тайланд. През 1974 и 1984 става четвърта, а през 1960 и 1968 година е пета. Освен това печели няколко регионални турнира.
Отборът се класира три пъти и за Олимпийските Игри. За пръв път това се случва през 1948 в Лондон, където Индия е представена от "Моун Батън XI". Второто участие на индийския футбол е на игрите в Мелбърн през 1956 година, когато достига полуфиналите и завършва на четвърто място. За последно Индия участва през 1960 година в Рим.
В световните квалификации Индия често се изявява по-силна на свой терен, но като цяло представянето им е под възможностите. Най-близо до класиране за световно първенство отборът е бил през 1950 година, когато пропуска световното първенство в Бразилия, след като не участва на финалния турнир.
Традиционен съперник на Индия е Пакистан. До 1947 година и двете страни са част от обединена Индия, като най-често си съперничат на футболното игрище с три приятелски срещи през 30-те и 40-те години на миналия век. След 1947 година двата отбора играят общо 14 пъти, като Индия печели седем мача, четири завършват наравно и три пъти печели Пакистан.