НБА | 03/07 03:30 | - | ГС Уориърс v ЛА Лейкърс | L | 85-97 | |
НБА | 03/05 02:30 | - | ЛА Лейкърс v ГС Уориърс | L | 110-95 | |
НБА | 03/04 03:00 | - | ПОР Трейл Блейзърс v ГС Уориърс | L | 122-91 | |
НБА | 03/01 03:30 | - | ГС Уориърс v САК Кингс | L | 101-122 | |
НБА | 02/27 01:30 | - | ЧИК Булс v ГС Уориърс | W | 78-84 | |
НБА | 02/25 22:30 | - | МИЛ Бъкс v ГС Уориърс | L | 122-95 | |
НБА | 02/24 01:00 | - | МИН Тимбъруулвс v ГС Уориърс | L | 122-83 | |
НБА | 02/23 00:30 | - | ШАР Хорнетс v ГС Уориърс | L | 93-91 | |
НБА | 02/20 23:00 | - | ТОР Раптърс v ГС Уориърс | L | 113-102 | |
НБА | 02/19 02:00 | - | ГС Уориърс v АТЛ Хоукс | L | 91-98 | |
НБА | 02/17 03:30 | - | ГС Уориърс v МЕМ Гризлис | L | 79-92 | |
НБА | 02/16 03:00 | - | МЕМ Гризлис v ГС Уориърс | L | 99-89 | |
НБА | 02/14 03:30 | - | ГС Уориърс v ФИН Сънс | L | 83-93 | |
НБА | 02/08 03:30 | - | ГС Уориърс v ЛА Клипърс | W | 89-88 | |
НБА | 02/06 01:30 | - | СА Спърс v ГС Уориърс | L | 109-85 | |
НБА | 02/04 01:00 | - | ДАЛ Маверикс v ГС Уориърс | L | 101-95 | |
НБА | 01/31 03:30 | - | САК Кингс v ГС Уориърс | L | 105-79 | |
НБА | 01/30 03:30 | - | ГС Уориърс v ШАР Хорнетс | L | 85-93 | |
НБА | 01/27 03:30 | - | ГС Уориърс v ОКЛ Тандър | L | 105-107 | |
НБА | 01/22 02:00 | - | ГС Уориърс v БОС Селтикс | W | 94-91 | |
НБА | 01/20 02:00 | - | ФИН Сънс v ГС Уориърс | W | 95-103 | |
НБА | 01/19 03:30 | - | ГС Уориърс v ХЮ Рокетс | L | 104-112 | |
НБА | 01/15 21:00 | - | ГС Уориърс v КЛИ Кавалиърс | L | 101-107 | |
НБА | 01/14 01:00 | - | ОРЛ Меджик v ГС Уориърс | L | 111-94 | |
НБА | 01/12 00:30 | - | АТЛ Хоукс v ГС Уориърс | L | 107-96 | |
НБА | 01/09 00:30 | - | МАЯ Хийт v ГС Уориърс | L | 88-78 | |
НБА | 01/07 00:30 | - | БРУ Нетс v ГС Уориърс | L | 97-92 | |
НБА | 01/04 03:30 | - | ГС Уориърс v ДЕН Нъгетс | L | 100-111 | |
НБА | 12/31 03:00 | - | МЕМ Гризлис v ГС Уориърс | W | 101-102 | |
НБА | 12/30 03:30 | - | ГС Уориърс v ЮТА Джаз | W | 100-89 |
„Голдън Стейт Уориърс“ (на английски: Golden State Warriors, в превод „Воините от Златния щат“) е професионален баскетболен отбор в НБА от град Оукланд в Калифорния. Името му („Голдън Стейт“) идва от прякора на щата Калифорния от времето на Калифорнийската златна треска.
„Войните“ са основани през 1946 г. във Филаделфия. Първият треньор и мениджър на отбора е Еди Готлиб, който е и автор на прякора им, а през 1951 г. става и собственик на клуба. Воден от изключителния реализатор Джо Фулкс, отборът на Филаделфия Уориърс печели първия шампионат на Баскетболната асоциация на Америка (по-късно лигата се преименува на НБА). През 1956 г. воините печелят втората си и последна шампионска титла в лигата докато играят във Филаделфия. Звезди на отбора през този сезон са Пол Аризин и Нийл Джонстън.
През 1959 г. Филаделфия Уориърс подписва договор с новобранеца Уилт Чембърлейн, известен с прякора си „Уилк Стоманената пръчка“ (на английски: Wilt the Stilt), който веднага става най-добрия реализатор в лигата и завинаги променя начина, по който се играе баскетбола. На 2 март 1962 г. в домакински мач на „воините“, игран в градчето Хърши, щата Пенсилвания, Чембърлейн отбелязва 100 точки срещу Ню Йорк Никс, което е може би най-харизматичния рекорд в историята на играта.
През 1962 г. се мести в Калифорния и е преименуван на Сан Франциско Уориърс. „Воините“ играят домакинските си срещи в няколко града в щата: Сан Франциско, Оукланд и Сан Хосе. През 1964 г. тимът печели титлата в Западната конференция, но във финала на лигата отстъпва пред Бостън Селтикс с 1 – 4 победи. През следващия сезон клубът изпада във финансова криза и в началото на 1965 г. Чембърлейн е продаден на Филаделфия 76ърс срещу 150 000 долара и още трима баскетболисти. През същата година „Воините“ избират в драфта новобранеца Рик Бери, който още през 1967 г. ги извежда до финалите. В спора за титлата обаче Воините са победени от бившата си звезда Чембърлейн и водения от него отбор на Филаделфия 76 с 4 – 2 победи.
През 1971 г. отборът окончателно се премества в Оукланд и сменя още веднъж името си – на Голдън Стейт Уориърс. През 1975 г. Воините поднасят голямата изненада в НБА, след като успяват да спечелят шампионската титла (във финала помитат с 4 – 0 победи фаворитите Вашингтон Булетс). Преди началото на плейофите никой не вярва, че отборът може да стигне до спор за титлата, като дори в залата на тима са насрочени други събития по време на финалите, което принуждава Воините да играят домакинските си мачове в Дали Сити.
Едва в края на 80-те и началото на 90-те години Голдън Стейт успява отново да се върне сред елитните клубове в лигата. Звездите на Воините тогава са Тим Хардуей (плеймейкър), Митч Ричмънд (гард) и Крис Мълин (крило), които налагат изключително красив и динамичен стил на баскетбол и си спечелват прякора „Run T-M-C“ (по името на популярната по това време рап група Run-D.M.C.). Треньор на отбора по това време е Дон Нелсън.
През 1993 г. воините избират под № 1 в драфта Крис Уебър, който заедно с друга изгряваща звезда Литрел Сприуел успява да класира отбора за плейофите. Следващият сезон обаче е белязан от постоянни кавги между Уебър, Сприуел и Нелсън и скоро и тримата напускат Голдън Стейт. Това бележи и началото на черна серия от 12 години, в които клубът не успява да се класира за плейофите.
Сезонът 2006/07 е един от най-драматичните в историята на клуба. Началото на сезона е доста слабо и едва след голяма сделка в началото на 2007 г. отборът успява да открие пътя към успеха. Воден от плеймейкъра Барон Дейвис и треньора Дон Нелънс, той успява да се класира за плейофите, където в първия кръг се изправя срещу фаворита за титлата и шампион от редовния сезон отбор на Далас Маверикс. „Воините“ поднасят изненада като отстраняват с 4 – 2 победи Далас. В следващия кръг обаче Голдън Стейт лесно отстъпва пред Юта Джаз с 1 – 4 победи.